„Досега проблемът беше да намерим работна ръка, а сега вече – да я издържаме“. Такава констатация-предупреждение се чу от представители на работодателите по време на дебатите по предложения проект за бюджет за 2026 г.
Към момента не е известно дали ще остане предложеното, а и прието в бюджетната комисия на второ четене повишение на осигуровките с 2 пр. пункта и ръст на минималната заплата – с 12.6%. Политическото заявление на лидера на ГЕРБ, направено вчера след масовия протест, за „оттегляне“ на проектобюджета, се оказа пресилено. За него няма лесно осъществима правна възможност, нито съгласие от всички партии, подкрепящи управлението. Разговори на „Дневник“ с политици от различни цветове показват, че по-скоро ще се върви към преправяне на текстове при второто четене.
Ефект номер едно – заплатите няма да се пипат
Външни за реалния бизнес коментатори казват, че на много хора доходите им ще намалеят догодина заради деленето на разходите по осигуровките между работник и работодател. В светлината на недостигащ масово персонал обаче реално работодателите не могат да си позволят това. Не един и двама коментират пред „Дневник“, че отсега е ясно, че те ще поемат цялата сума по увеличените осигуровки, ако се приеме такъв вариант на бюджета, за който лидерът на ГЕРБ обяви, че ще бъде „оттеглен“.
„Проблемът с недостатъчната работна ръка си стои и в допълнение идва оскъпяването на труда при една и съща производителност. Ние, за да можем да поддържаме този персонал, сега трябва да повишим нашите разходи. Тежестта не пада частично върху работниците. Хората ще си искат същите заплати“, обяснява Галин Господинов, собственик на „Тръбна мебел“ на верига магазини от типа „Направи си сам“ – G-Stroy.
С почти същите думи описва ситуацията и Георги Шопов, собственик на строителната фирма „Тобо груп“ и председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. „В строителството е така: като дадеш 10% по-малко заплата и човекът си отива“.
Същото е и в туризма, където от години работодателите страдат от хроничен недостиг на кадри. „Ние договаряме нетни заплати, а осигуровките преизчисляваме, така че служителят да получи договорената сума. За нашата компания това означава автоматично нарастване на заплатите, както и корекции на цялата структура на възнагражденията, за да се запази вътрешната логика, както и мотивацията на екипите“, коментират мениджърите на „Новотел София“.
Крайната цена ще расте
На база на предложеното и гласувано към момента, се очаква реалната заплата да продължава да расте, а това само по себе си вдига разхода за осигуровки. Самите осигуровки се увеличават с 2 пункта, а отделно в редица бизнеси възнагражденията се вдигат, за да останат атрактивни работодателите.
Масово за малките и средните фирми повишението на заплатите при същата ефективност е голям проблем. В крайна сметка тези разходи вероятно ще се пренесат върху крайните цени, прогнозира Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). С уговорката, че при прехода към евро въпросът с обоснованото повишение на цените може да означава санкция от контролен орган, който го преценява като необосновано.
Бизнесът възразява срещу повишението на минималната заплата и осигуровките, защото това не е само разход за заплати, а води и до увеличение на цената на външни услуги, което е допълнителен разход в други пера на бюджета на компанията, посочват и от „Новотел София“. Но тъй като сърцето на хотелиерския бизнес е качествената услуга, то тя трябва да се осигури, макар и с цената на по-високи разходи.
На някои ще се наложи да освобождават работници
В ситуация на недостиг и наддаване в заплатите, за редица бизнеси е на практика невъзможно да освобождават хора, въпреки ръста в разходите. Компаниите обаче очакват и такива ефекти.
В камарата прогнозират, че това е реално за по-бедните райони, където по принцип минималната заплата в утвърждавания размер е проблем да бъде изкарана и платена. Точно на този електорат обаче залагат партиите, които настояват за запазването на спорните мерки в бюджета, рекламирани от тях като „социални“.
Повишените разходи за труд ще се отразят на всички, но ефектът може да е пагубен за компаниите, които използват нискоквалицифиран труд, работят с малки маржове или пък разходите за труд са голям дял от общите. При тях освен пренос на повишените разходи към крайната цена може да се наложи и освобождаване на хора. Същевременно бизнесът отчита, че изобщо не са се облекчили условията за внос на работници.
„В нашия бизнес хората са най-важния и ценен ресурс, тъй като те са в основата на услугата. Нямаме намерение да освобождаваме, но вероятно ще оптимизираме вътрешни процеси, за да повишим ефективността и по този начин да компенсираме увеличените разходи“, казват от „Новотел София“.
Големите компании, които работят изцяло на светло, също може да направят известни съкращения на персонал, тъй като при тях не е възможно нито укриването на данъци, нито легалното им избягване.
Бизнесът става неконкурентен навън
Повишението на крайните цени прави неконкурентни навън бизнесите – износители. „Досега сме се справяли, но това вече няма да е така. При една и съща продукция, нашите стоки ще станат като цена почти като тези в Западна Европа“, посочва Галин Господинов. Неговите груби изчисления са, че в производството разходите му за труд без увеличение на заплатите ще нараснат с 30 хил. лв., а в търговската компания – с 200 хил. лв.
БСК всяка година анкетира членовете си за оценката им за отиващата си година и за плановете за предстоящата. Резултатите към момента показват, че немалко от тях смятат да ограничат наемането на персонал, а също да оптимизират съществуващия, да преструктурират възнагражденията. А най-честият отговор без изненада е, че ще пренесат нарасналите разходи върху цената на стоката или услугата си.
Причината за неконкурентоспособността се крие и в друг, обсъждан вече десетилетия проблем – ниската производителност. Собственик на фирма за преработка на месо има нает повторно след гурбет в Германия работник, на когото при определен обем работа изплаща германската заплата. Темпът на работа обаче много бързо спада до обичайните за България нива. Което води и до спад в заплатата.
Друг собственик на бизнес споделя впечатлението си от работници на турска компания, която е наел за определена услуга при технологичното обновление на фабриката му за офис обзавеждане. Прави му впечатление, че чуждите работници се трудят неуморно по 10 часа на ден, въпреки че никой не им засича колко време се трудят и колко почиват.
Бизнесът се развива в екосистема, която зависи от цялостната бизнес среда, казва Мария Минчева. Обяснява, че патентите трябва да се внедряват в производството, а не да служат за развитието на нечия научна кариера. че трябва да има високотехнологични производства, по-добра връзка между науката и бизнеса, да има търсено от бизнеса образование, добре развита транспортна инфраструктура… „Имаме няколко брадясали от десетилетия проблеми, които никой не решава. Всичко – влизането в Шенген, в еврозоната, ни отнема в пъти повече време от другите държави. Много трудно се движим в съответната посока като общество. А бизнесът се развива в такава среда и няма значение какъв размер е и какъв вид предприемач“.
Сивият сектор ще расте, цели сектори може да напуснат
Ако политиците не направят стъпка назад с поскъпването на труда, редица малки фирми може да се окажат на ръба на оцеляването. При положение, че държавата им налага промени в правилата без предупреждение, единствен изход за някои може да се окаже сивият сектор. Други биха били принудени да не плащат дивиденти, ако те се облагат вече с 10%, или биха използвали други легални начини да избегнат данъчно-осигурителното натоварване.
Галин Господинов: „Години наред се борехме да изсветлява бизнесът, сега отново ще започне да посивява. Защото трябва отнякъде да се спасява.“
В БСК представители на шивашкия бранш са изразили голямо притеснение от обявения ръст и на минималната заплата, и на осигуровките, тъй като секторът разчита основно на човешки труд и няма как да редуцира служителите.
Това може да доведе до изчезването на цели сектори, които работят при ниски маржове, опасяват се в камарата. Дават за пример затворилата фабрика в Русе, която пренася дейността в друга държава. Актуалните дестинации в момента са там, където бизнесът е посрещнат добре и не е много далече от Европа – Северна Африка – териториално и културно близо до Европа.
Минчева напомня, че в обезлюдените райони на България, където е останало малцинствено население без образование, каквито и заплати да дават работодателите, те осигуряват поминък, възпитават трудови навици и задържат там населението като често заради лошите пътища и липса на редовен транспорт, поемат и него.
За момента бизнесът не вижда индикации, че политиците ще променят курса отвъд следващата година.
Прогнозата на Господинов е, че фирмите ще започнат една по една да затварят, защото товаренето с повече разходи при стагнация в Европа, откъдето идват поръчките, ще направи невъзможно някои да оцелеят. Дори смята, че процентът затворили няма да бъде пренебрежим.
„Не искаме да стигнем до момента, в който бизнесът да е изправен пред масови фалити. Гледаме 3-4 г. напред да не се стига до такива ситуации“, казва и Мария Минчева.
Лош тон към бизнеса
Представителите на бизнеса трудно намират думи да опишат тазгодишните си отношения с управляващите по темата с бюджета. Всички са единодушни, че коалицията начело на държавата е проявила безпрецедентна глухота за техните аргументи.
Мария Минчева: „Няма държава, която толкова много да мрази бизнеса си и да се говори с толкова негативизъм. Няма държава в ЕС, в която упражняващите власт говорят негативно за хората, които създават стойност.“
Минчева се позовава и на насоките на ЕС за заетост, които препоръчват да не се обременяват работниците с повече данъчно-осигурителна тежест, за да се насърчава заетостта. В това време в България все по-малко хора ще плащат осигуровки, а все повече хора ще ползват обезщетение като пенсионери. „Затова ние не намираме за обосновано в момент, в който има спад на производството и намаляване на поръчките в ЕС да се увеличават разходите за труд“, посочва тя.
Господинов напомня, че коалиционните партньори си прехвърлят отговорностите и така оправдават недалновидните си предложения. „Когато нашият бизнес падне, съответно ние ще плащаме по-малко данъци и осигуровки…Парадоксално е бизнесът да не бъде чут, защото той създава стойност…Няма нужда да си политик, за да знаеш, че не е логично да режеш клона, на който седиш“, казва той.
От БСК допълват, че случващото се е силно негативен сигнал за инвеститорите – български или чуждестранни. „България далеч не е единственото място за правене на бизнес. И не знам скоро на кого ще махат с пръст политиците, кого ще назидават, когато тръгнат да изтичат капитали извън България“, казва Минчева.
От софийския хотел посочват, че увеличаването на разходите за труд несъмнено създава допълнително напрежение върху бюджетирането, макар засега да не променя плановете за развитие. Просто служителите ще получат по-малко от планираното увеличение на заплатите, а занапред ще се наложи дигитализация на вътрешните процеси.
Тъй като е ясно, че повишението на данъчно-осигурителната тежест е за да се покрият неразумните повишения на заплатите в няколко администрации, които вече нараснаха с над 50%, бизнесът установява, че неговите кадри започват да си търсят държавна работа, която става привлекателна заради непрекъснато помпане на заплатите там. „А пък, всъщност, не беше ли логиката да съкращаваме държавната администрация, за да има хора за реалния бизнес, за реалната икономика?!…Просто посока е да си назначаваме избиратели. И като им повишаваме заплатите, те са ни лоялни и ще не избират догодина пак“, посочва Господинов.
